От Монтана към музикалната академия

Анджела започва да свири на пиано около седемгодишна възраст. Началото не е белязано от нещо необичайно , а  от силна музикална среда: в родния ѝ град Монтана заниманията с инструмент, хор или танцов състав са били естествена част от детството. Това е важен момент от живота на Анджела Каменова –  талантът се появява и развива в среда, която го забелязва и поддържа.
Първата ѝ учителка по пиано, наскоро завършила Пловдивската консерватория, се превръща в значима фигура в музикалния път на младото момиче. Анджела е дълбоко убедена, че личността на преподавателя може да насочи и вдъхнови детето за години напред.
След началното музикално обучение в Монтана тя продължава в музикалното училище в Плевен, а по-късно се премества в София. Завършва висше музикално образование по пиано и камерна музика в Държавната музикална академия в София, днешната Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.
В края на обучението си проявява интерес към органа като втори инструмент. Този интерес се оказва важен за пътя ѝ към Каталуния, защото в България възможностите за практикуване на органова музика са ограничени поради липсата на органи в повечето православни храмове.

Професия по призвание

​Анджела Каменова представя музиката не като професия по инерция, а като съзнателно избран начин на живот. Тя обожава професията си и не би я сменила. Нейното силно послание е, че истинското щастие е човек да намери професията, която обича, а не да работи само по задължение.
Една от водещите теми е дисциплината. Според Анджела талантът е необходим, но не е достатъчен. Пътят към професионализма изисква години самостоятелна работа, упорство, постоянство и високи лични изисквания. Анджела Каменова определя българската школа в класическата музика като знак за качество. Особено важна е нейната оценка, че българските артисти са добре подготвени и че изразът „музикант от България“ често означава качество и професионализъм.

България като семейна и културна памет

 „ЧОВЕК МОЖЕ ДА ЖИВЕЕ ДАЛЕЧ ОТ БЪЛГАРИЯ, НО БЪЛГАРИЯ НИКОГА
НЕ СИ ТРЪГВА ОТ НЕГО.“

Анджела Каменова е българска пианистка, чиято професионална биография свързва класическото музикално образование в България с институционалната и сценична среда на Каталуния. Родена и израснала в Монтана, тя започва да свири на пиано в детството си, продължава образованието си в музикални училища в Плевен и София и завършва висше музикално образование в България. За нея музиката не е била случайно занимание, а естествена част от средата, в която е израснала.
В Каталуния професионалният ѝ път се развива най-вече в пресечната зона между музика и танц. Работи като пианист корепетитор и преподавател в Institut del Teatre в Барселона, институция с водещо значение за сценичните изкуства в Каталуния.  Institut del Teatre я посочва като част от Col·lectiu d’Instrumentistes и като участник в оценителни/подборни комисии за инструменталисти.
 Анджела не само професионален музикант, но и личност с ясно изразена педагогическа и житейска философия. Основните ценности, на които тя държи извънредно много са труд, дисциплина, постоянство, любов към музиката, професионализъм, личен избор и българска културна принадлежност.

Пътят към Каталуния

 Първият контакт на Анджела Каменова с Каталуния е през 1994 г., когато посещава Испания заедно с хор. Това пътуване се оказва определящо за решението ѝ по-късно да се установи в страната. Привличат я възможността да свири на орган в църква, емоционалното въздействие на Барселона, морето, палмите и усещането за нов хоризонт. Това първо идване в Испания е основополагащо за нейното решение да се премести да живее в средиземноморската страна. възможността да практикува орган в църква, както и с емоционалното въздействие на Барселона – морето, палмите са  усещането за нов хоризонт.
През 1995 г. се установява в Каталуния за цяла учебна година и започва нов етап като пианист, акомпаниращ класически танци.

Между музиката и танца

​Една от най-важните особености в професионалния профил на Анджела е специализацията ѝ в акомпанирането на балет и танц. Това не е обикновен акомпанимент, а работа, при която пианистът следи движението, темпото, дишането и педагогическата цел на танцовата задача. В тази зона музикантът е активен участник в обучението на танцьорите. Работата с тялото изисква отговорност и разбиране как музиката може да подпомага движението, ритъма и педагогическия процес.
Понастоящем Анджела Каменова работи в Institut del Teatre в Барселона – институция, която обединява училища и направления в областта на сценичните изкуства: драматичен театър, хореография, професионално танцово образование, сценична техника и други. Тази среда е необичайна и богата, защото в една сграда съжителстват различни артистични училища.
Освен пианист, Анджела Каменова е преподавател в консерваторията към Institut del Teatre, където работи с бъдещи хореографи и педагози по балет. Основният акцент в работата ѝ  е как те да използват музиката, различните жанрове и ритми при работа с деца и танцьори.
 В своята работа Анджела Каменова е посредник между музиката и танца, между сценичното изкуство и педагогиката.
В творческата си дейност музикантката участва  в различни камерни състави — трио, квартет и квинтет  -  с виолончело, виола, контрабас и пиано. В последните години работи и по спектакли, свързани с балет. Един от последните е спектакъл в Бадалона с музика на живо и фрагменти от Чайковски и нейни собствени композиции. Участва и в  спектакъла „Efímers“ на Escola de Dansa Marisa Yudes  в Teatre Zorrilla  като пианист на живо.

Анджела Каменова има двама синове, които са родени в Каталуния, но говорят български и пазят връзка с българските празници и обичаи. За нея принадлежността към българското е естествена и ценна част от личната и семейната идентичност. В семейството ѝ  козунакът, яйцата, Коледа, баницата и бозата не са битови детайли, а част от естествения житейски ритъм и  културна памет. 
Въпреки че в семейството и двамата родители са пианисти, те не настояват децата им да станат професионални музиканти. Анджела Каменова подчертава, че музиката не може да бъде наложена насила и че детето трябва да избере собствения си път. На детето трябва да се оказва подкрепа, но не и натиск.

За късмета, избора и усилията

Пианистката смята, че  късметът не е пасивно очакване. Той е свързан с това човек да търси възможностите си, да се труди, да бъде готов за срещите, които могат да променят живота му. За Анджела късмет е, че пианото е станало част от живота ѝ; че пред нея са се отворили професионални възможности; че е срещнала хореограф, който ѝ разкрива друга страна на пианото; и че може да живее от професията, която обича.

Споделени мисли

• „Когато човек обича нещо, когато това е неговата страст, няма невъзможни неща.“
• „Трябва много дисциплина, много упорство, много труд и много часове самостоятелна работа.“
• „Аз обожавам професията си. Не бих я сменила никога.“
• „Най-голямото щастие е човек да намери професията, която обича, а не да работи по задължение.“
• „Когато се каже музикант от България, означава качество, означава добър професионалист.“
• „Късметът също трябва да си го търсим.“
• „Няма нищо невъзможно, когато едно дете иска.“
• „С музиката не може да се спекулира, не може да се настоява насила.“