Две детски мечти

Калоян Куманов е роден в Добрич. Като дете има две големи мечти – да стане музикант и да стане футболист. На снимките от най-ранните му години вече се вижда с акордеон, но сериозното обучение започва в четвърти–пети клас. Инструментът първоначално влиза в дома заради по-малкия му брат Явор. Калоян слуша уроците, увлича се и настоява родителите му да купят акордеон и за него.
Първият му преподавател е Севдалин Симеонов. Години по-късно Калоян продължава да помни не само наученото, но и начина, по който учителят му е показвал как се преодолява трудност. В семейството се слуша много музика, а родителите насърчават и двамата си синове да развиват дарбите си. Така акордеонът постепенно измества футбола – но никога не го заличава напълно от живота на Калоян.
Пред децата той представя биографията си без тържественост. Казва, че вече е на 107 години, а когато не му вярват, великодушно намалява възрастта си на 105. Зад шегата се усеща човек, който не поставя дистанция между себе си и учениците. Той не идва да им изнесе лекция за успеха, а да разговаря с тях за мечтите, колебанията и цената на избора.

„Не ги послушах и отидох“

След училището по изкуства „Св. Климент Охридски“ в Добрич Калоян Куманов решава да кандидатства в Шумен, въпреки че родители и преподаватели го насочват към Пловдив. Не го приемат. Следва военната служба, през която голяма част от натрупаното е забравено, и ново начало с усилена подготовка по солфеж при Маргарита Русева.
Този път е приет в музикалната академия в Пловдив. Неуспехът в Шумен, който тогава вероятно е изглеждал необясним, по-късно се оказва завой към много по-широк свят. Пловдив му отваря вратата към чужбина и към града, който вече е избрал в мислите си – Барселона.
Калоян пристига в Барселона около двадесет и четири годишен, след като е завършил висшето си образование. Преди заминаването много хора го предупреждават, че конкуренцията е прекалено силна и че един млад български акордеонист трудно ще намери място. Той ги изслушва – и не ги послушва.
„Не ги послушах и дойдох в Барселона“, казва Калоян Куманов в разговора си с децата от БНУ „Св. Седмочисленици“. Следват единадесет години преподаване и концертна работа. Има периоди, в които преподава едновременно на пет места и свири в двата големи акордеонни оркестъра на Каталуния. Специализира музикална педагогика и дирижиране, работи с ученици и състави, пътува и натрупва сценичен опит.
Историята не е призив децата да отхвърлят всеки съвет. Калоян веднага уточнява това. Според него има момент, в който човек трябва да чуе кое желание действително идва отвътре. Родители и приятели могат да мислят най-доброто, но не могат да изживеят чуждия живот. „Слушаш сърцето си и се трудиш. Това е формулата на успеха.“

Дисциплината, която работи вместо настроението

Като дете Калоян е палав и обича игрите. През летните ваканции на село му се иска да бъде навън с другите деца, а не да седи над книгите. Родителите му обаче настояват всеки ден да отделя време за четене. Тогава това невинаги е приятно; по-късно разбира, че именно така се изгражда навикът да вършиш необходимото дори когато не ти се иска.
И музикантът не е постоянно вдъхновен. Има дни, в които Калоян не иска да сяда да композира, независимо колко обича музиката. Професионализмът започва там, където работата вече не зависи изцяло от моментното желание. Дисциплината организира времето, пази поетите ангажименти и превръща способността в резултат.
На децата той дава пример с Карлес Пуйол – футболиста, който ставал в пет сутринта, за да пристигне навреме и да се подготви преди тренировката. Мечтата не премахва ранното ставане, умората и повторението. Тя им придава смисъл.

Успехът не се измерва само с пари

Калоян Куманов говори открито и за парите. Те са необходими, трудът трябва да бъде заплащан, а един професионалист има право да живее добре от уменията си. Но богатството само по себе си не е доказателство за стойност.
За него е важно работата да бъде честна, законна и полезна – както за човека, който я върши, така и за хората около него. Може да се спечели бързо и по друг начин, но това не е успехът, който би избрал. Истинската мярка е дали можеш да останеш в съгласие със себе си и да не превърнеш парите в единствена цел.

Музика без езикови граници

В авторската си музика Калоян Куманов търси свобода от жанровите етикети. В нея могат да се срещнат класическа форма, българска неравноделност, джазова хармония и съвременно сценично звучене. Дори когато включва човешки глас, не винаги използва думи. Иска музиката му да няма един-единствен език, който да ограничава посланието ѝ.
Това отношение обяснява и лекотата, с която свири с музиканти от различни култури. За него традицията не е затворена витрина. Тя е основа, която трябва да бъде познавана достатъчно добре, за да може да разговаря със света.

Споделени мисли

  • „Слушаш сърцето си и се трудиш. Това е формулата на успеха.“
  • „Всичко се постига с труд.“
  • „Ти си ти. Ти си имаш една мисия в живота.“
  • „Нито ти можеш да бъдеш като него, нито той може да бъде като теб.“
  • „Много е важно дисциплината, желанието и да си отдаден.“
  • „Ако нещо ви дойде лесно, зарадвайте му се, но това са единични случаи.“
  • „Не трябва да се чувстваш човек втора ръка.“
  • „В България се върнах, защото обичам България.“
  • „Трябва да знаем откъде идваме.“
  • „Неделното училище поддържа българските традиции в душите на българските деца.“

„ИСТИНСКИЯТ УСПЕХ Е ДА МОЖЕШ СПОКОЙНО ДА ПОГЛЕДНЕШ СЕБЕ СИ.“

Калоян Куманов е български акордеонист, композитор и преподавател, чийто професионален път свързва Добрич, Пловдив и Барселона, а музиката му преминава свободно между класиката, джаза, тангото, рока, балканските ритми и българския фолклор. В продължение на единадесет години той живее и работи в Каталуния, преподава, свири в акордеонни оркестри и излиза на сцени в различни европейски страни. После прави избор, който мнозина трудно разбират: връща се в България, за да продължи оттук музиката, която е започнал да създава там.
Калоян разказва за себе си с енергия, откровеност и много хумор. В разговора с учениците той непрекъснато се връща към няколко думи: сърце, труд, дисциплина, достойнство. Успехът за него не е да приличаш на някого другиго, нито непременно да станеш богат или известен. Успехът е да разпознаеш собствената си посока, да не се уплашиш от конкуренцията и да останеш верен на това, което можеш да дадеш на хората.

Инструмент без запазено място

Акордеонът няма постоянно място в симфоничния оркестър. За цигуларя, виолончелиста или духовия музикант съществуват утвърдени оркестрови позиции; акордеонистът много по-често трябва сам да открие или да създаде своята сцена. Калоян не чака някой да му подготви такава. Търси концерти, ансамбли, ученици и среда, в която инструментът му може да покаже целия си диапазон.
Той е сред музикантите, които последователно оспорват представата за акордеона единствено като фолклорен или уличен инструмент. В неговите проекти той може да бъде едновременно солист, оркестър, ритъм и глас – да преминава от Бах и Пиацола към балканска неравноделност, джазова импровизация или рок енергия. „С неимоверни усилия, като акордеонист, успях да стъпя на едни от най-големите сцени, не само в Европа“, казва Калоян.

Да не се чувстваш човек втора ръка

Когато го питат как един чужденец успява в Каталуния, отговорът му не започва с езика, контактите или дипломите. Започва със самоуважението. Човек трябва да вярва в себе си и никога да не приема, че е „второ качество“ само защото идва от по-малка или по-бедна страна.
Това не означава да се смяташ за по-добър от другите. Означава да знаеш защо си там – че си учил, работил и заслужил мястото си. Калоян среща българи, които непрекъснато се сравняват с хората около себе си и предварително се поставят по-ниско. На децата предлага обратната посока: „Ти си ти. Ти си имаш една мисия в живота.“
Когато едно момче споделя, че иска да стане футболист, Калоян му казва да не се опитва да бъде копие на любимата си звезда. Никой друг не може да бъде него, както и той не може да бъде някой друг. Задачата му е да покаже собствените си възможности. Това е философия не само за сцената или спорта, а за начина, по който човек заема мястото си в света.

Завръщането

След единадесет години в Каталуния Калоян Куманов се връща в България. Обяснението му е съвсем кратко: „В България се върнах, защото обичам България.“ В Барселона вижда как хората обичат своя град; в Мадрид – как мадридчани защитават своето; в Париж – как французите ценят Париж и Франция. Постепенно въпросът се обръща към самия него: ако той обича България, защо да не създава музиката си оттук?
Завръщането не е отказ от международния път. От Пловдив Калоян продължава да работи с музиканти и сцени отвъд България. Развива авторски проекти, в които акордеонът среща джаз, етно, танго, прогресив рок и блус. В Accordion Impressions и Kaloyan Kumanov Quintet работи с изявени български музиканти, сред които Стоян Янкулов–Стунджи, Мирослав Иванов, Радослав Славчев–Riverman, Юлиян Янев и Христина Нейкова.
През 2024 г. получава покана да участва в европейското турне на Barcelona Gipsy balKan Orchestra. По-късно отново излиза с ансамбъла пред българска публика. За Калоян тази среща има особен смисъл: международни музиканти изпълняват балканска музика, а единственият българин сред тях им показва отвътре орнаментиката и характера на българските песни. Така завръщането у дома не прекъсва връзката с Барселона – то я превръща в двупосочен музикален мост.
От учебната 2026/2027 година започва и нов педагогически етап: Калоян Куманов става част от екипа на Националното училище за танцово изкуство в София. Самият той съобщава промяната на 1 август 2026 г. с краткото и символично послание: „Започвам нов танц.“ Така натрупаният международен опит се връща към младите хора и към българското образование.

Да знаеш откъде идваш

Калоян Куманов приема българското неделно училище като място, което пази традициите „в душите на тези деца“. Част от учениците са родени в Каталуния и вероятно ще останат там. Според него в това няма нищо лошо. Важно е, където и да живеят, да знаят откъде идват и да не приемат българския си произход като причина да бъдат по-свити.
Той говори с гордост за българската писменост, култура и музика и припомня гласа на Валя Балканска, изпратен отвъд Земята с „Излел е Дельо хайдутин“. За Калоян паметта не изисква човек непременно да се върне в България, както е направил той. Тя изисква да носи знанието за своя народ уверено и достойно – в Барселона, Париж, Америка, Япония или където избере да живее.
Историята на Калоян Куманов е история за две детски мечти и за една избрана посока. Но тя е и напомняне, че изборът никога не приключва напълно. Всеки ден музикантът отново избира да работи; човекът, живял в чужбина, отново избира какво да запази от родината; артистът отново избира дали да подражава, или да говори със собствен глас. „Слушаш сърцето си и се трудиш“ – в тази проста формула се събират и пътят му, и посланието му към децата.