Палми Ранчев
Палми Ранчев и Дима Дамянова
МраморНебето гледа мрачно, с досада.
|
„ЛИТЕРАТУРАТА СВЪРЗВА ХОРАТА.“Палми Ранчев е един от най-популярните и продуктивни съвременни наши автори. Свързахме се с него веднага щом разбрахме, че на работата ни по „Истории от стария куфар“ е даден картбланш.
Без съмнение, Палми Ранчев е най-ярката българска литературна фигура не само в Каталуния, но и в Испания. Неговите творби не са насочени към детската читателска аудитория. Палми Ранчев е автор на романи, разкази, есета, стихове, сценарист е на два български филма. Две страсти оформят живота му– познати и обясними поотделно, но заедно са странна комбинация, поне на пръв поглед. Става дума за литературата и спорта. Мястото му на боксовия ринг като бивш състезател и настоящ треньор, е също толкова значимо, колкото и делата му на литературното поприще. Срещата започва необичайно. докато си намествам куфарчето (без него не пътувам :) ) Палми Ранчев надписва последната си книга „Случайни срещи и запознанства“ на издателство „Фама“ с автограф. „.. Защото литературата свързва хората“. Разговорът веднага се насочва към литературата. Няколко години авторът работи с издателство „Фама“. След това книгите му се печатат в издателство „Сиела“. Последните три книги издава в „Жанет 45“, но се отказва от пловдивското издателство. Причините са добре познати за всички, които публикуват по нашите географски ширини: неумението да се рекламира качествено един успешен продукт. В случая романа „Хаосът в играта на джаги“, издаден през 2023 година. през същата година творбата е удостоена с наградата „Перото“ в раздел Проза. Създаването на обемен качествен роман е занятие сериозно и авторите не правят това всяка година. Затова към творбата трябва да се подходи отговорно и да ѝ се отдаде нужното внимание. Палми Ранчев често пише стихове, но за него романа „Хаосът в играта на джаги“ е много важен, но за издателството нещата явно не стоят по същия начин. По-скоро, мисля си, поназнайвайки някои особености на нашенската действителност, случилото се е в резултат от неправилна издателска преценка. Има такива моменти в работата на всяко издателство. Така е, но е и по-скоро нежелание за по-нататъшен ангажимент с един вече излязъл на пазара продукт. Поради това Палми Ранчев отново се връща към сътрудничество с издателство „Фама“, още повече, че е близък с Игор Шемтов, управител на издателството. Авторът разчита на неговия професионализъм. Под печат вече е новата стихосбирка „Оглеждам се в уличните локви“. В момента Палми Ранчев работи върху нов роман, който е много важен за него. Нека разкрием малко от сюжета: главният герой е бивш боксьор. Заглавието на романа е “Улиците, рингът и счупената плоча на реалността”. Говорим си за мястото на българските спортисти по време на прехода. Спортистите, според Палми Ранчев, са романтици. Отдават живота, енергията, амбицията си на спортната кауза. И всяко едно постижение е изключително важно. За него това означава, че си леко „изместен“. Т.е. не си като другите хора. Стремиш се към други постижения и върхове. Преходът е свързан с практични хора. Затова романът е от голямо значение за автора и той очаква издаването му от печат с обяснимо вълнние. Подготвя и стихосбирка отново за издателство „Фама“. Всичко в литературата е важно. И романа, и стиховете, и разказите. Литературата е свързана с определени истини. По време на социализма имаше фасада, зад която се крият нелицеприятни неща. Писателят Палми Ранчев отново се проявява (трудно е да се отдели личността на човека на изкуството от самото изкуство) и той сравнява тогавашната ситуация с красивите рисунки върху оградата пред къщите на Татарли. Смята, че това продължава и днес. Живеем в постсоциализъм, в който лицемерието е още по-голямо. Лицемерните хора виреят много добре. На въпроса “Как свързвате бокса и литературата?“ Отговорът е изненадващ – „Няма никаква връзка“. Освен, че има писатели, които се занимават с бокс и изобщо с спорт. Спортът е част от културата на съвременния човек. И Палми Ранчев, като повечето юноши, се е занимава с различни спортове, но боксът го е привлякъл трайно. Подхожда му на натурата, въпреки, че той самият не е агресивен. „В този спорт, освен агресивност, трябва да имаш и равновесие между атака и защита. Боксът е интересен“. Приема, че той е една затворена система. Ако се владее техниката, ако спортистът притежава определени качества, може да овладе всякаква ситуация. Докато животът непрекъснато предлага нови ситуации, нови моменти, с които не винаги човек може да се справи... За състезателната си дейност казва, че след като овладял техниката, с някои ситуации се е справил. Това е твърде скромно изказване. Палми Ранчев е национален шампион при юношите през 1966 година и бронзов медалист при мъжете през 1969 година. След травма на окото, става треньор само на 22 години. Но обича да се боксира и го прави и до днес. Палми Ранчев е човек, който не обича да шуми около себе си. Той е достатъчно скромен. За работата му като боксьор и като треньор по бокс, като корифей в този спорт, ясно говори наученото от други наши източници. Отношението на испанската и особено на барселонската боксова общност към Палми Ранчев и неговите постижения, е много сериозно. За него сред любителтие на бойните спортове се говори с изключително голямо внимание, с много уважение за това какво може и какво прави. Боксът, според Палми Ранчев, се играе. Той го приема за вид игра. (Тук се сещам за „Homo Ludens“ на Йохан Хьойзинха.) Това го привлича в този спорт. Има книга за бокс и последната книга, романа за който говори, също е свързан с този спорт. Палми Ранчев е много успешен треньор. Продължава да се занимава с трениране на боксьори. Бил е треньор на българския национален отбор по бокс. Обича да тича и участва в маратоните на 10 и на 20 км в Барселона. Да участвас в тях му е много приятно. В Испания ценят хората, които могат. Връщаме се отново на литературна вълнá. Палми Ранчев е член на Клуба на писателите в Барселона и смята да активизира деятелността си там. Има приведени на испански език разкази и стихотворения. Негови творби са публикувани в сборници на български автори на испански език. За него е много интресно да се види как ще се приеме изцяло българско произведение на испански език от испанската публика. Има издадени две книги на немски езил – сборник с разкази и роман. Романът е отпечатан в берлинско издателство. Всяко нещо, което е написано рано или късно, намират читателите си, Все още има романтично отношение към живота, не само към писането. Защо избира Барселона? В града идва за пръв път преди Олимпиадата. Преди състезание се интересува преди всичко от залата, от боксьорите. Но малкото от това, което вижда в града, му харесва. Има интересни срещи с българи и разказва за интересни срещи и случки. Българските боксьори, които тойе тренира, взимат сребърен и бронзов медал на Олимпиадата в Барселона. На Европейското първенство в Дъблин неговите възпитаници печелят златен, сребърен и бронзов медал. На световно първенство негов боксьор е класиран на трето място. Причината да се премести еъс семейството си в Барселона е следването на дъщеря му в университет Pompeo Fabra. Вече седма година живеят в Барселона. Тук той продължава да се занимава с бокс, но много пише. Скромен човек е Палми Ранчев – не брои книгите, които е написал. Смята, че докато пише, човек се учи. Писането е безкрайно учене. Започването на нов роман е трудно. „Ако искаш да напишеш нещо ново, трябва да забравиш как си писал преди това и да започнеш да пишеш по нов начин. Ако искаш да повториш вече написаното нещо, е много по-лесно. “ Спортът учи на дисциплина и това помага при писането. „Спортът е като писането. Изисква всичко от теб. “ Палми Ранчев споделя професионални моменти от треньорската си дейност. Заимствал е някои прийоми от Иван Абаджиев, които, приложени в бокса, се оказват много удачни. Това е треньорски опит, с който днес е много известен в спортните среди в Испания. Говорим си за литературата и мястото на твореца в нея. За да влезеш в българската, европейската, световната литература, трябва да пишеш по начин, който лесно се приема и се харесва от повечето хора. Героите ти трябва да са изградени по точно определен начин. Но Палми Ранчев нито пише по начин лесен за приемане, нито героите му са от типа на много харесваните, популярните. Героите му са по-различни. Българинът обича успелия герой, а Палми Ранчев изгражда герои, които се разбират помежду си. Те са обикновени хора и се разбират по обикновен начин и имат обикновени човешки отношения. Най-вече го интересуват отношенията между хората. Смята, че късно влиза в литературата, защото е искал да се убеди, че е писател. Мисли, че всеки културен човек може да напише 2-3 прилични разказа и да подреди няколко стихотворения. Но ако искаш да си писател, трябва да изграждаш неповторими светове и герои. Разделяме се с обещанието за нови срещи. В Реус. Произведения Поезия
|
