ВДЪХНОВИТЕЛКА НА ИСТОРИИ

При тази среща за нас всичко беше за първи път.
За пръв път посрещнахме гост по проекта „Истории от стария куфар“ от Национална програма „Неразказаните истории на българите“.
За пръв път операторката снимаше с училищната камера (Това личи,  ох, колко много личи  ;P ).
​За първи път се срещнахме с жив писател.
За първи път децата писаха с перо и мастило така, както са правили това авторите в старо време.
Всяко дете получи восъчно печатче, за да се види как са подпечатвани документите и писмата в една друга далечна епоха.
Много, много първи неща ни се случиха и въпреки лошото видео и звук, магията стана, тя се осъществи. Невероятно, невъзможно, но се получи.
Бяхме се подготвили много старателно. Особено старателно. Украсихме стаята си с училищното знаме. Поставихме портрети на наши писатели и революционери. Двама български ханове ни гледаха строго, но благосклонно от мястото си над двата училищни лаптопа. Даже бяхме донесли кроасанчета, за да се почерпим след срещата, но вълнението беше толкова голямо, че нито едно дете не постегна към апетитните закуски, а наближаваше обяд.
При срещата с госпожа Юлия Георгиева, децата бяха запленени. Тя ги вдъхнови да създадат книжката „Истории от стария куфар“. Всяко дете вложи част от себе си в написаното. Но зареждането с творчески ентусиазъм всички получиха от срещата с госпожа Юлия Георгиева. Тя разказа как се е появила на бял свят нейната чудесна книга „Истории за приключения от тетрадката на Джули“.
Когато е била малко момиче, нашата авторка е прекарвала летата си на село, при баба и дядо, сред красотата на Рила планина. Винаги е обичала да измисля истории. В детството си, когато не е имало компютри, ги е записвала в тетрадка. 
Историите е чела на приятелите си и много са ги харесвали. И тя ни показа истинската, оригиналната тетрадка на Джули (Тук децата слушат със затаен дъх.  Дали историите, които те ще напишат, ще се харесат на другите?).
Записвала си е и идеите, които по-късно са се превръщали в разкази. Четенето на поредната история е било цял ритуал. Всички сгушени в палатка, направено от малката Юлия, слушали с блеснали очички поредната история. 
Първият разказ е написан, когато авторката е била на 11 години. Следващите са писани малко по-късно, когато тя вече е тринадесетгодишна. През годините тетрадката се изгубва и малката Юлия забравя за нея. 
След години, когато самата тя вече има деца, отново отива на село и отваря стар сандък. Там тя открива и тетрадката. Изненадата е много приятна.
Тя прочита разказите, които е писала на своите деца. Те много ги харесват и дават идея да издаде в книга тези истории, за да ги прочитат и други деца. Идеята ѝ харесва и започва работа по осъществяването ѝ. Първата задача е да набере текста на компютъра си. 
Най-добрата ѝ е приятелка още от първи клас, Лили, която вече е известна художничка, Лиляна Петрова ЛУЛУ, илюстрира книжката. В момента пише нова история – „Приключенията на Самуил, най-силното момче на света“. В нея се разказва за едно момче, което иска да обиколи света и посещава различни места, които са много интересни. Научава за традициите, за природата на тези страни. Действието се развива през XVIII в.
Да не спират да мечтаят,  това е съветът, който госпожа Юлия Георгиева дава на учениците ни. „Мечтите –  казва тя –  рано ли късно се сбъдват“. 
Децата от клуб „В света на приказките“, които прочетоха цялата книжка ,Истории за приключения от тетрадката на Джули., прочетоха и откъси от любимите си разкази. Милен Байчев  от XI клас прочете отказ от последния разказ, включен в книгата, „Тайният план“. 
Децата имаха много въпроси към госпожа Юлия Георгиева.
Как измислят сюжетите на своите истории? Защо героите са с английски имена? Как и от какво получава вдъхновение за писане? Какви са бъдещите ѝ планове?
Тя обърна особено голямо внимание на това, колко е важно да се четат книги. За нея те са били източник на вдъхновение. 
Книгите, художествената литература развиват въображението, обогатяват езика и така се научават и много нови думички чрез четене. Нейни любими автори в детството са Чарлз Дикенс, Джек Лондон. Госпожа Юлия Георгиева даде редица добри, приятелски съвети на децата.  Да не спират да мечтаят, винаги да записват хрумналите им идеи. Те може да се реализират по-късно.
Много ѝ харесва създаването на истории. Споделя написаното първо със своите деца. Надява се книгата за Самуил  да бъде издадена следващата година и да стигне до своите читатели.
​В книжката „Истории за приключения от тетрадката на Джули“ не е променен езикът на текста.
Той е запазен напълно автентичен, точно така както е бил написан. Децата се интересуваха как госпожа Юлия Георгиева избира имената на своите герои. Тогава тя ни разкрие една тайна. 
Когато е била момиче, се е влюбила във филмовия герой Байран Съли от сериала Доктор Куйн Лечителката. Ролята се играе от Джо Ландо, американски актьор, затова и един от героите в „Истории за приключения от тетрадката на Джули“ се казва Джо.
Госпожа Таня Търкаланова попита дали сцената в пещерата, която е много ефектна, е свързана с определена  реално съществуваща пещера. 
Отговорът беше много интересен. В детството си госпожа Юлия Георгиева е играла с другарчетата си на най-различни игри. Една от любимите е била “Криеница с колела“. 
Игра, която те сами се си измислили. Децата се разделят на две групи. Едната се крие, другата трябва да я намери, но всички са на велосипеди.
 Един ден групата, която трябва да се крие, влиза в пещера, която се намира близо до тяхното село. Там малката Юлия започва да разказва историите, които измисля и се увличат в приключенията на героите. Когато излизат от пещерата, се оказва, че е изминало много време и вече е тъмно. Възрастните били много притеснени, но баба и дядо винаги прощават на внучетата си. Много от игрите на нейните герои са всъщност  игрите, които тя е играла като дете. 
Сега ситуацията е много по-различна и децата не познават игрите от това време.
Госпожа Юлиева Георгиева обърна още веднъж внимание на това, колко важно е да се чете художествена литература.
Борис Иванов пожела да прочете своята приказка „Вълшебните обувки“. 
Всички много я харесаха и госпожа Георгиева го поощри в плановете му да продължава да пише.
Децата споделиха, че и ние подготвяме наша книжка. 
Разказа как се е почувствала, когато е взела за пръв път в ръцете си издадената хартия на книга.
​Госпожа Георгиева надписа книжките, които ни подари. Написа и красиви пожелания на всяко едно дете. 
А учениците чакаха търпеливо на опашката и скътаха пожеланията си, запазеха ги като нещо, което в техните детски очи е много ценно. С ръка на сърцето можем да кажем, че вдъхновител на децата в ролята им на малки писатели и поети стана госпожа Юлия Георгиева. Разделихме се с обещания за нови срещи.

​